ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В предпразничната суета всички виждахме опашките, които се вият пред спедиторските фирми и пощенските клонове. Нормално е, празници са и хората си разменят подаръци. Наложи ми се да получа препоръчано писмо с документи от пощенския клон на улиците „Асен Златаров“ и „Оборище“ в София. Останах изненадан, че писмото е препоръчано и подателят е платил, за да ми бъде доставено на ръка, а аз не получих дори и съобщение, че е пристигнало.
В крайна сметка се наредих на една безкрайна опашка, за да си го взема. Когато ми дойде редът, останах втрещен от бъркотията вътре зад гишето. Две женици като библейски мъченици се мъчеха да обслужват хората сред купчини колети, писма и най-различни други пратки, разхвърляни безразборно навсякъде. Разхвърляни не защото служителките са небрежни, а защото явно системата на работа вероятно е от средата на миналия век, застинала и сякаш нищо не се е променило, не е помръднало наникъде. В никакъв случай не искам да бъда несправедлив в оценката си за работата на двете дами. От тях течеше наистина пот, те искрено се притесняваха и страдаха, ако някоя пратка се губеше. Преравяха наново и наново стотици пликове и пакети и искрено се радваха, когато я откриеха. И намираха сили да се усмихват на хората и да им пожелават искрено весели празници. Дори и да е много ядосан и изнервен, всеки клиент в крайна сметка омекваше и намираше добра дума за тези истински труженички.
Къде са обаче техните шефове в топлите местенца на „Български пощи“ или транспортното министерство? Това ли е България в Европейския съюз, такива ли трябва да са пощенските услуги и условията за хората, работещи в тях? Все пак не сме в миналия век.
Петър Михайлов, София
